Високите планини плавно отварят вратите си за гости и Рила е една от първите, които привличат внимание.
Несъмнено връх Мусала (2925 м) предизвиква най-сериозен интерес за мнозина. Лесният достъп и статутът на най-висок връх на Балканите го превръщат в един от най-изкачваните върхове в България. Освен всичко друго той е много красив и това, което ще видите по време на преход до него, ще осмисли вашето лято.
Сигурен съм, че голяма част от любителите на планината биха се радвали на спокойно изкачване на върха, каквото удоволствие имах аз, използвайки маршрута от хижа Чакър войвода, макар да беше по-сложен и опасен. Разбира се, на първо място е безопасността, така че внимавайте и мислете добре, когато правите своя избор. Затова съм описал и събрал на едно място всички възможни туристически маршрути за изкачване на връх Мусала с подробни описания и GPS тракове за тях, с което се надявам и да облекча поне малко трафика по класическата пътека, както и вашето търсене.
Класически маршрут за изкачване с лифт Ястребец (~3 часа)
Хижа Мусала на прекрасния фон
Да, това е най-популярният туристически маршрут за изкачване на Мусала и въпреки че говорих за надежди да облекча трафика по него, няма как да го пропусна. Най-лесният от всички преходи, който ни качва с лифт до хижа Ястребец, а оттам до хижа Мусала е права широка пътека. След хижата започва да се усеща покачването на денивелацията, но абсолютно нищо опасно и нищо трудно, освен ако не решите да вървите по коловата маркировка от заслон Ледено езеро нагоре.
Маршрут от Боровец до върха през хижа Мусала без лифт (~6:30 часа)
Връх Мусала
Това е старият вариант за изкачване на Мусала, когато е нямало лифт. Можем да го разделим на две части – от Боровец до хижа Мусала и от хижа Мусала до връх Мусала. И двете части са лесни. Първата върви повече по коларски път нагоре до долната лифтена станция на Маркуджиците, след което стига по хубава пътека до хижата. От нея нагоре споделя същия маршрут, както класическия преход.
Маршрут от хижа Грънчар (~5 часа)
Това е един от най-предпочитаните туристически маршрути до Мусала от южната му страна. До хижа Грънчар се стига от Якоруда, Рибни езера или Белмекен, а преходът минава последователно през или край едни от най-високите върховете в Рила – Юрушки чал (Овчарец, 2768 м), Маришки чал (2776 м), Голям Близнак (2779 м) и Малък Близнак (2777 м). По него от ляво ни се пада изворът на река Искър, а отдясно изворът на река Марица, съответно язовир Бели Искър и Маришките езера. Атаката на връх Мусала от тази страна е позадъхваща.
Маршрут от хижа Заврачица (~5 часа)
Също преход от южната страна, който през втората половина следва същия маршрут като този от хижа Грънчар. До хижа Заврачица може да се стигне от Боровец през хижите Чакър войвода и Марица, от Белмекен или от хижа Грънчар. Този преход замества връх Юрушки чал с връх Манчо (2771 м), покрай който минава и за разлика от предния, който подсича връх Маришки чал, тук се минава директно през него. Както споменах по-горе, последното изкачване е по-трудоемко.
Маршрут от хижа Марица (~4 часа)
Този маршрут също се пада от южната страна на Мусаленския венец и върви по прекрасната долина на река Марица. Преходът от тук е един от леките за изкачване на шапката на Рила и минава близо до Маришките езера, до които може да се отбиете за хубава почивка. От двете ни страни са внушителните зъбери на едни от най-високите върхове в Рила – Малка и Голяма Мусала от север и Манчовците, Маришки чал и Близнаците от юг. След Маричините езера следва малко по-задъхващо изкачване до връх Мусала.
Гледка към Маришките езера между Манчо, Маришки чал и Близнаците
Това бяха всички официални маркирани туристически маршрути до връх Мусала, а по-долу ще предоставя GPS тракове за малко по-екстремните възможности, които също често се използват от планинарите.
Маршрут по билото от хижа Ястребец (~4 часа)
С навалицата сме до горната част на лифта. Оттук нататък пътищата ни се разделят и докато гледаме тълпите да пъплят по царския път, ние постепенно се издигаме към назъбеното било, успоредно на него. До Маркуджиците всичко е нормално, но оттам нататък следва трудното. Тук преходът е доста опасен и на много места се налага да включваме 4×4. Подсичаме върховете Алеко (2713 м) и Безименен (2792 м), след което идва атака и на крайната ни цел – връх Мусала.
Маршрут от хижа Чакър войвода по Стълбицата към връх Мусала (~5 часа)
Връх Дено
До хижа Чакър войвода се стига лесно по коларски път от Боровец за час и половина – два. От нея тръгваме в посока връх Шатър (2495 м), който заобикаляме по хубава пътека, която в един момент се слива със зелената маркировка от Ситняково към хижа Мусала, а част от нея носи името „Пътеката на Боровинките“. Излизаме на седловината между върховете Гроба и Дено, където започваме да изкачваме Стълбицата към Мусала, както си я нарекох аз – четирите най-високи върха в Рила, започнати от най-ниския. Връх Дено (2790 м) – връх Иречек (2852 м) – връх Малка Мусала (2902 м) – връх Мусала (2925 м). От връх Иречек до връх Мусала е доста опасно, а Трионите са пословични, така че мислете добре преди да скочите на този маршрут.
Маршрут от хижа Мусала по източната част на Мусаленския венец (~4 часа)
Тук можете да използвате същия GPS трак като този от хижа Чакър войвода, само че началото да бъде по този маршрут от хижа Мусала до връх Дено. Отново се изкачва Стълбицата към връх Мусала, но преходът от тази страна е чувствително по-къс. Друга алтернатива е да минете през Сфинкса към връх Иречек, пропускайки Дено, което още повече скъсява, но сте минус една кота.
Преход по Мусаленския венец (~9 часа)
Това си е маршрут за шампиони, които търсят доста повече от изкачване на най-високия връх в Рила. От хижа Мусала завъртаме един кръг по часовниковата стрелка към хижа Ястребец през върховете Дено, Иречек, Малка Мусала, Мусала, Безименен и Алеко. Едно доста сериозно начинание, което не е по силите на всеки, а освен това е доста опасно. Никак не е препоръчително за хора без опит в планината, без физическа подготовка, а най-малко за такива със страх от височини. Трудно е да се каже и в каква посока е по-лесно да се направи, но може би везните клонят в полза от изток на запад, както описан няколко реда по-горе.
Най-високия връх в Рила, обвит в мъгла
Източник: tripsjournal.com
Автор: Панайот Толев
