Велосипедист – това е истинско бедствие за икономиката. Той не купува автомобил и не взима за него кредит. Не купува бензин. Не ползва автосервизи и автомивки. Не си прави „гражданска отговорност“, каско. Не ползва платени паркинги или синя зона. Не страда от затлъстяване. А и здрав, да му се невиди! Здравите хора не са нужни на икономиката. Той не купува лекарства. Не ходи и по доктори. Просто не увеличават БВП на страната.
ТИР се движи с голяма скорост. Изведнъж покрай него преминава като стрела велосипедист. Озадачен шофьорът на тира настъпва газта и изпреварва велосипедиста.
След минута велосипедиста отново го изпреварва. Безкрайно учуден шофьорът включва всички възможни мощности и отново изпреварва велосипедиста.
След секунда велосипедиста отново го изпреварва.
Помисляйки, че има някаква повреда шофьорът на тира спира и слиза.
В един момент велосипедиста се връща на заден ход.
Тираджията го пита:
– К’во става бе, мой човек? Аз ли не съм наред или ти караш по-бързо?
Задъхан велосипедиста му казва:
– Ще ти счупя главата, ако още един път ми закачиш тирантите…
Митничари на смяна. Минава велосипедист – на багажника на колелото кара кутия „Марлборо“. Митничарите го гледат и се ядосват:
– Мамка му, контрабандист! Да го спрем!
– Е, за една кутия нямаме право, за лични нужди я носи.
На другия ден пак:
– Мамка му, дай да го глобим!
– Не може, за една кутия не става.
Ден след ден, седмица след седмица… Накрая им омръзнал и го спрели:
– Айде бе, ще ти дадем нашия камион, прекарай си всичките цигари, няма да те глобяваме – само да ни се махнеш от главата!
– Късно е, момчета, аз вече си прекарах всичките велосипеди.
Един велосипедист блъснал Бърнард Шоу на улицата, но и двамата останали невредими. Шоу се усмихнал и казал на велосипедиста:
– Нямате късмет, господине. Ако бяхте малко по-енергичен, щяхте да влезете в историята като мой убиец.
Селянин кара колело в жегата нагоре по стръмния планински път към селото си. На моста решил да си почине. Там един човек с въдица вперил поглед в плувката във водата. Приближава го и пита:
– Рибка ловим, а?
Мълчание.
– Риба ловим, казвам!
Отново мълчание.
– Да не си глух, бе?! Питам, риба ли ловим?
Онзи все в плувката гледа. Селянинът се изплюл, качил се на колелото и се заизкачвал по баира, обливайки се в пот. Отдалечил се на три километра, на един завой се обърнал и гледа – рибарят му маха с всички сили, демек „Бързо се връщай“. Извъртял велосипеда, върнал се, а рибарят му подвикнал:
– Колело караме, а?
