Темата за облеклото е безкрайна, но все отнякъде трябва да започнем. И доколкото зимата поставя по-сериозни изисквания към екипировката, сега е може би най-подходящият сезон да ви запознаем с основните неща в тази насока, още повече, че коледните празници са добър повод да (си) подарите или да ви подарят някой от продуктите, за които ще стане дума по-долу.
Система за обличане на слоеве
Когато става дума за спорт и занимания на открито, почти единодушно се приема, че най-подходяща е т.нар. система за обличане на слоеве. Много от вас знаят какво означава това, а много други може и да не знаят, но въпреки това да се обличат по същите правила, доколкото човек стига до тях и по логически път. Основната идея при обличането на слоеве е, че при повечето условия е по-добре да облечете няколко по-тънки дрехи със специфични свойства, отколкото една дебела дреха, която или не притежава всички свойства, или се опитва да ги комбинира, но не съвсем успешно. Основната цел на тази система за обличане е да отведе влагата по-далеч от тялото, да му осигури топлина (най-вече чрез въздуха, който задържа в/между отделните слоеве) и да го предпази от въздействието на външните условия (вятър, дъжд и др.). В същото време слоевете осигуряват много гъвкавост и възможност за бързи и ефективни промени, когато се променя нивото на физическо натоварване или условията, в които се практикува дадено занимание. Не на последно място, два отделни слоя с различна функция не само осигуряват повече комфорт и по-ефективна терморегулация, но обикновено са и по-леки от един дебел слой, комбиниращ (евентуално) двете функции в себе си.
В класическата система за обличане на слоеве обикновено са дефинирани три основни слоя:
Първи слой, наречен още вътрешен слой, базов слой, на англ. base layer.
Това са дрехи, които контактуват непосредствено с тялото и най-важната им задача е да отведат потта по-далеч от кожата. Оставайки сухо, тялото по-добре поддържа нормалната си температура, което важи и в топло, и в студено време. Същевременно много от тези дрехи имат и топлещи свойства, поради което обикновено се наричат термобельо (което обаче означава най-вече терморегулиращо бельо, т.е. не е толкова определящо колко топли самата материя, а колко добре се справя с терморегулацията чрез отвеждане на потта към следващите слоеве). Материите, които се използват при първия слой, са естествени (вълна, най-вече мерино) или изкуствени (различни полиестерни тъкани). Като цяло тези дрехи трябва да прилепват сравнително плътно по тялото или поне да стоят близо до него, ако кройката им е по-отпусната.
Втори слой, наречен междинен, на англ. middle layer.
Това са дрехи, чиято най-важна задача е да задържат топлината около тялото, като в същото време позволят на потта, идваща откъм тялото през първия слой, да се изпари навън. Най-често се използват мъхести синтетични материи от типа на полара, но е възможно да се ползват и вълнени пуловери/блузи с различна дебелина. Като цяло тези дрехи и платове имат структура, която задържа по-голямо количество въздух в близост до тялото и по този начин действат като изолация.
Трети слой, наречен външен слой, защитен слой, запечатващ слой, на англ. outer layer, shell layer.
Основната задача на този слой е да предпазва намиращите се под него слоеве и тялото от въздействието на неблагоприятни външни условия като вода и вятър и дори от механични въздействия в някои случаи. В същото време е добре този слой да може да „диша“, т.е. да пропуска навън колкото се може повече изпарения от тялото, преминали през слоевете под него. За тези дрехи най-често се използват изкуствени, високотехнологични материи, като най-скъпи са т.нар. мембрани, които едновременно спират водата, но позволяват преминаване на изпаренията от тялото. По-евтиният вариант са синтетични платове с нанесено специално покритие, което да спира или да отблъсква водата и/или вятъра.
В тази връзка ще отворя и една скоба за свойствата на подобни материи – какво се крие зад думички като водонепромокаем, водоустойчив, водоотблъсващ и ветроустойчив. Изредени по този начин, те вече би трябвало да ви позволят да видите разликите, но ето и по-подробно обяснение:
– Водонепромокаеми (waterproof) са материи, които пречат на водата да преминава през тях. Най-ефективни в това отношение са материите на дъждобраните (полиетилен и други подобни), които напълно спират водата, но го правят и в двете посоки, т.е. тези дрехи не могат изобщо да дишат, затова и рядко се използват на практика. Като ги оставим настрана, терминът „водонепромокаеми“ най-често се използва по отношение на дрехи с мембрана, която спира водата отвън, но позволява на дрехата и да „диша“ в някаква степен. Тази защита обаче не е абсолютна, а в някакви граници – от един момент нататък платът не може повече да устои на влагата. Често водоустойчивостта/водонепроницаемостта са посочени на етикета като воден стълб в мм. Тази стойност показва до какво налягане в лабораторни условия платът издържа, без да пропусне вода. Например 10 000 мм воден стълб означава, че 1 см2 от плата може да издържи налягането на воден стълб с височина 10 000 мм (т.е. 10 м), преди да пропусне водата. Следователно, колкото по-голяма е тази стойност, толкова по-трудно ще е за водата да проникне през дрехата, но винаги имайте предвид, че тези лабораторни данни не се съизмерват директно с реалните условия, с количеството валежи и т.н.
– Водоусттойчиви (water resistant) и водоотблъскващи (water repelent) са в общи линии едни и същи материи. Даже бих казал, че водоотблъскващото покритие/третиране на някои синтетични платове прави дрехите, изработени от тях, водоустойчиви. Както показва и името, те могат да удържат на слаб дъжд в една или друга степен, но в никакъв случай не са водонепромокаеми. Предимството им е, че са по-евтини. Недостатъкът е не само в по-слабата защита, но и в това, че импрегнацията рано или късно се износва, за разлика от мембраните, при които спирането на водата е въпрос на структура, а не на покритие (макар че и дрехите с мембрана имат допълнителна импрегнация, която подобрява функцията им).
– Ветроустойчиви са материи, които спират или намаляват значително проникването на въздуха отвън навътре. Различните платове и мембрани могат да се справят с това в различна степен, като най-често една и съща материя комбинира както водоустойчивост, така и ветроустойчивост.
Трябва все пак да се има предвид, че това са различни свойства. Като илюстрация ще дам пример с две от най-известните високотехнологични мембрани, търговски марки на Gore, а именно Gore-Tex и WindStopper. Gore-Tex e мембрана, която осигурява най-вече непромокаемост. Тя има защитни свойства и срещу вятър, но не може да се мери в това отношение със специализираната мембрана WindStopper – а пък дрехите от нея обикновено са импрегнирани за водоустойчивост, но могат да ви предпазят само от лек дъжд, за разлика от Gore-Tex, която се справя и с порой.
Важно е също така да се спомене, че изброените качества за конкретна дреха зависят не само от плата, но и от други елементи – ципове, шевове и т.н. Те също трябва да са добре уплътнени и изолирани, за да не се превърнат в слаби места, през които водата да заобикаля с лекота скъпата мембранна материя.
Посочените горе три основни слоя имат за цел да илюстрират основните идеи зад тази система на обличане, но не са задължителни като брой. В различни ситуации, сезони и условия може да се наложи да ползвате както повече, така и по-малко слоеве, което винаги зависи и от личните предпочитания, финансовите възможности (специализираното и високотехнологично облекло обикновено не е никак евтино) и редица други фактори.
Освен това, вече споменах, че има дрехи, които комбинират (повече или по-малко успешно) функциите на два слоя едновременно. Те може да са подходящи за определени условия и не съвсем удобни за други. Интересно е също така, че една и съща дреха понякога може да се ползва като един или друг слой – макар че това донякъде излиза извън рамките на чистата система на слоевете, в следващите примери ще видите, че е напълно приложимо и полезно в реални условия.
Различни видове дрехи, материи и приложението им като слоеве в облеклото
Термобельо
Както стана ясно, термобельото е предпочитаната дреха за първия, вътрешен слой. Тя контактува директно с тялото и трябва да е комфортна и мека като усещане, да прилепва плътно или поне да стои близо до тялото, и да отвежда бързо потта далеч от кожата, като по този начин помага за естествената терморегулация на тялото. Допълнително полезно свойство е топленето, т.е. възможността да задържа повече въздух в самата тъкан, с което да осигурява изолация в непосредствена близост до кожата.
С оглед на тези необходими качества, най-хвалената материя за този слой е фината вълна мерино и има защо! Тя позволява на тялото да диша, топли в по-студените дни, дори и когато е влажна, съхне сравнително бързо и има естествени антибактериални вещества, поради което изобщо или почти не се вмирисва. Недостатък е, че някои хора с чувствителна кожа може да усетят „боцкане“, макар че по принцип дрехите от мерино са много меки и някои от тях изобщо не приличат на вълнени. В зависимост от дебелината/плътността на вълнения плат, дрехите от мерино може да топлят повече или по-малко.
Другият вариант е термобельото да е синтетично, най-често от полиестер. Тук също се наблюдава огромно разнообразие от тъкани, някои по-дебели и топлещи, други по-тънки и по-дишащи. Като цяло синтетичните материи могат значително да се доближат до вълната по качества, включително и когато са влажни, но обикновено се вмирисват много повече при употреба. По-скъпите продукти са третирани антибактериално, за да се намали този ефект, но въпреки това в общия случай те отстъпват на вълната.
Заради това, че термобельото не само отвежда потта, но обикновено и топли (въздух може да се задържа както във влакната на тъканта, така и в самата плетка), то често изпълнява функциите и на междинния слой, т.е. такъв може и да не е необходим, особено при интензивно натоварване.
Колоездачна фланелка (джърси)
Това е задължителна дреха за всеки колоездач, а хората, които карат редовно, имат по няколко, с къс и с дълъг ръкав, и това не е случайно. На практика в различни ситуации колоездачната фланелка, особено ако е с дълъг ръкав, може да служи и изпълнява функции на първи, на втори, а в някаква малка степен и на трети слой. Примери за това ще дам в следващата част на статията, но вероятно и сега разбирате за какво говоря – джърсито може да се ползва както на голо, така и като междинен слой, а понякога и като лека връхна дреха.
Материите, от които са ушити колоездачните фланелки, са синтетични. Най-често те имат мрежеста структура, макар че това се вижда при поглед отблизо. Дебелината и плътността може да е различна, но в общия случай джърсито е тънка, лека, компактна дреха, много проветрива и бързо съхнеща. Затова е и основната дреха за каране в топли дни. Същевременно, макар че въздухът може да преминава и в двете посоки, при спускане колоездачната фланелка осигурява една минимална, но напълно достатъчна през лятото защита срещу вятъра, а още по-важно, срещу слънцето, както и срещу тръни и клонки покрай пътеката. Бидейки синтетика, джърсито се вмирисва прилично след всяко каране и трябва често да се пере, от което качествата му като цяло не се променят.
За протокола ще отбележа, че има и колоездачни фланелки от естествени материи, например вълна. Доколкото обаче по качества те би трябвало да стоят по-близо до термобельото, няма да ги разглеждаме тук като типични джърсита.
Колоездачната фланелка често има и джобове на гърба, в които можете да напъхате храна, резервна гума, помпа и дори компактно яке. По този начин то позволява на ХС колоездачите да карат без раница в дните, в които не се очакват резки и съществени промени във времето.
Джърсито може да има различна кройка. Моделите за крос-кънтри, особено тези с къс ръкав, обикновено са плътно прилепнали по тялото, докато тези за АМ/FR/DH са по-широки и стоят по-свободно. Те често са и от малко по-плътна тъкан, която е и по-здрава, така че да оцеляват при падане и влачене. Често разполагате и с цип отпред, който може да е цял или само до половината. Ръкавите могат да завършват с ластици или да са свободни, и т.н.
За момента нека кажем, че колоездачната фланелка играе основно ролята на първи слой в топлите месеци, което понякога може да значи и 9 месеца в годината.
Полар и други мъхести материи
„Полар“ е разговорно наименование на материите, които наподобяват оригиналния синтетичен плат на компанията Polartec, който е добре известен със своя мъхест вид. Структурата на тези платове може да е от много фина и тънка до доста едра и дебела, а и не всички приличат точно на оригиналния Polar fleece, но като цяло идеята при тези материи е да задържат в себе си (и по този начин около тялото) колкото се може повече въздух в качеството му на изолатор, поддържащ телесната температура. Освен това те осигуряват и пропускливост за потта, изпаряваща се от тялото – при някои по-добра, при други не толкова. Като цяло не се отличават с особена ветроустойчивост, така че трудно могат да се ползват като връхна дреха във ветровито време, но в спокоен ден студен ден при интензивно натоварване спокойно можете да останете само по тях, за да „отпушите“ тялото си. Поларите конкурират основно вълната и в интерес на истината се справят добре – не се вмирисват много, топлят доста и в същото време са по-леки (с известна условност) и съхнат по-бързо. Затова по време на натоварване много хора ги предпочитат пред вълнения пуловер например, още повече, че на пипане са много меки и приятни.
Както казах, мъхестите блузи са с различна дебелина – ако имате няколко, добре е да ги подберете по този признак, което ще ви осигури много повече възможности за различните условия.
Като кройка те обикновено са свободни, но без да са твърде широки – хубаво е да стоят близо до тялото, но без да са опънати по него. Може също така да се каже, че по-тънките полари са предназначени за ползване при по-интензивно натоварване и затова се носят по-близо до първия слой, така че да пропускат по-лесно потта навън, докато по-дебелите полари имат за основна задача да топлят много и тогава повече въздух между тях и термобельото е добре дошъл.
От мъхестите платове често се шият и елеци, които са доста удобна дреха като междинен слой при колоездене, защото осигуряват топлина за торса, но без да прегрявате в ръцете, които при каране на колело обикновено се движат и не се нуждаят от многопластова изолация.
Якета
Логично, външният слой от облеклото обикновено е под формата на яке. Тук разнообразието е толкова голямо, че наистина е невъзможно да обхванем всичко, но все пак ще опитам да откроя основните видове, използвани при колоездене.
Задължителна част от екипировката на колоездача обикновено е тънкото водоустойчиво/водонепропускливо и ветроустойчиво яке. При мен то никога те напуска раницата, дори и през лятото. Може да е без никаква подплата или с минимална мрежеста подплата. Характеризира се с ниско тегло, малък обем и поради това е лесно преносимо в раницата или дори в джоб на колоездачна фланелка. По-скъпите обикновено включват мембрана, която им позволява да „дишат“ в една или друга степен, като осигуряват и максимална защита срещу външните въздействия. По-евтините или са с добра водоустойчивост, но лошо дишане, или със слаба водоустойчивост, но прилично дишане. Във всички случаи, дори и с най-скъпите материи, не можете да очаквате якето да пропуска всички изпарения от тялото ви при интензивно натоварване. Затова този трети слой се ползва постоянно само при силен вятър и/или дъжд – ако не са налице такива условия, по-умно е да го приберете в раницата и да го слагате само за по-дългите спускания, когато е добре да сте „запечатани“.
Има и по-дебели якета, които включват както мембрана, така и мъхеста подплата откъм тялото. Те обикновено са значително по-тежки и от една страна топлят повече, но от друга, когато ги свалите, разликата в степента на изолация се променя значително. Поради това тези якета обикновено са предназначени за най-студените дни и най-лошите условия, когато е ясно, че едва ли ще ви се наложи да го сваляте по време на каране.
Има най-сетне и якета, чиято външна страна е доста мека и приличат по-скоро на блуза, която е импрегнирана срещу вятър (най-вече) и лек дъжд (понякога). От вътрешната страна те обикновено използват мека мъхеста материя. Обикновено са леки и по-компактни от дебелите якета, а топлят колкото тях, но пазят по-малко от вода.
Често хората ги наричат soft shell и това е вярно за някои от тях, но все пак, доколкото знам, терминологично делението на hard shell и soft shell е на базата на това дали якето е водонепромокаемо (hard shell) или само ветроустойчиво и донякъде водоустойчиво (soft shell), а не според това доколко е меко като материя. Може и да греша обаче, тъй като това понятие се ползва доста свободно и нееднозначно.
Памучни дрехи
Тук може да се каже само едно – забравете ги! Памучните дрехи не са добро решение при спортуване! Те попиват потта, вместо да я пропускат навън; след това съхнат бавно и трудно, с което влошават терморегулацията на тялото; когато са мокри, не само не топлят, а дори изстудяват; не са по-леки от другите материи, а когато се намокрят не са и по-комфортни. Изобщо, в повечето случаи памучните дрехи са точно обратното на това, което се търси като качества от облеклото при спорт и движение.
Съвети за броя на слоевете и вида на дрехите в различни ситуации
Излишно е може би да правя уточнението, че всеки човек е различен и подобни съвети в никакъв случай не могат да са общовалидни, особено като се имат предвид и различните качества на конкретните дрехи, които един или друг от нас има. Приемете ги просто като общи насоки, базирани на дългогодишен опит, но без претенции за изчерпателност и универсалност.
Ще кажа също така, че моят личен подход е базиран върху това да разчитам в голяма степен на движението на тялото, т.е. да не оставам за дълго време неподвижен. Освен това непрекъснатото преобличане и сменяне на дрехи за мен е нещо много досадно, което ще си проличи при някои от съветите.
При студено време – 0-10°С
В такива условия са приложими класическите три слоя – термобельо, мъхеста блуза (полар) и тънко водонепромокаемо яке. Към този комплект аз бих добавил и колоездачна фланелка.
Ако е само студено, без да има вятър и дъжд, при изкачванията обикновено е достатъчно да карате само по термобельо + колоездачна фланелка над него. В зависимост от конкретните качества на първия слой и интензивността на натоварването може да останете дори само по него. Джърсито обаче, поне за мен, играе доста важна роля в такива условия, и то като външен слой, защото спира донякъде въздуха отвън и по този начин помага топлината на тялото да се запази около него, но без да пречи на изпаряването на потта.
Интересното е, че при технични спускания може изобщо да не се наложи да слагате допълнителен слой, т.е. яке. При тях тялото се движи активно, а скоростта е по-ниска, така че студеният въздух не ви атакува неприятно. При спускания с висока скорост обаче се налага да добавите тънко яке, което да спира достъпа на въздуха до тялото ви. В този случай обикновено е добре да смените и колоездачната фланелка като междинен слой с поларена блуза или елек, за предпочитане не много дебела.
Подходящи при тези температури са и меките, тънки якета с фина мъхеста част откъм тялото и с импрегнирана срещу вятър и лек дъжд външна страна. Те обикновено са достатъчно дишащи, за да позволяват целодневно каране без сериозно изпотяване, освен ако не се натоварите твърде интензивно по някой баир. При дъжд и вятър по-скоро могат да служат като междинен слой.
Добавят ли се дъжд и/или силен вятър към студа, ползването на „запечатващо“ яке става наложително дори и нагоре. Вярно е, че то ще ви изпоти при изкачванията, но ако сте с подходящи дрехи под него (термобельо+полар), дори да са навлажнени, те ще запазят повече топлина, защитени от якето, отколкото ако сте изложени на вода и студен въздух отвън. Казано по друг начин, отделената от тялото ви топлина ще си седи под якето, а неблагоприятните условия ще останат предимно извън него.
Добра идея е при студено време да сложите в раницата и резервна дреха за първи слой – термобельо или колоездачна фланелка, за да имате нещо сухо, с което да се преоблечете, ако в даден момент се изпотите твърде много.
При много студено време – под 0°С
При някои хора казаното по-горе важи с еднаква сила и при по-ниски температури, чак до -10 или -15°. За други обаче при такива показания на термометъра става наложително не само да си вземат термос с чай, но и да сложат повечко дрехи в раницата. Принципът остава същият, но за колоездачната фланелка може да забравите напълно и директно да я замените с мъхеста блуза. Над нея можете да сложите меко яке с подплата, ако е само сух студ, или дебело яке с подплата и добри предпазващи свойства, ако вали или духа силно. Алтернативно, може да използвате втори полар или меко яке и над него да добавите тънко водонепромокаемо и ветроустойчиво яке за спусканията или в случай на дъжд и вятър. Съветът за резервен първи слой в раницата важи и тук.
При хладно до топло време – 10-25°С
По принцип това е най-трудния температурен диапазон, поне за мен. Освен, че двете му граници са доста различни като усещане, той се среща най-често в дните на пролетта и есента, когато човек може да очаква и по-резки промени в температурите, придружени от дъжд и/или вятър. Денят започва и завършва почти със студ, а при слънчево време следобедът може да ни се стори като лято. Всичко това изисква носенето на повече дрехи при целодневно каране, за да има подходяща за всяка ситуация, и се налага често преобличане и промяна на слоевете.
А може би не е точно така? В последните години, с натрупването на повече и различни като качества дрехи, за себе си успях да сведа комплекта за такива условия основно до три дрехи – термобельо, колоездачна фланелка и тънко водонепромокаемо яке. Като допълнителна дреха може да сложа в раницата втори брой термобельо или, още по-добре, тънко полаларено елече.
С подобен комплект мога да моделирам облеклото си по няколко начина, които зависят основно от вида и интензивността на карането. Ако в него има честа смяна на наклона, редуване на изкачвания и спускания, честата смяна на дрехи би била безкрайно досадна. Затова обикновено карам през цялото време с термобельото като първи слой и колоездачната фланелка отгоре като външен слой. Ако температурата се повиши към 20° или повече, оставам само по джърси. Ако завали или задуха силно, добавям отгоре якето. Когато пък карането се състои от дълго изкачване, последвано от дълго спускане, най-удачно е да започна изкачването само по колоездачна фланелка, а в горната точка слагам под нея термобельото, което е сухо, за да имам повече топлина при спускането. Може обаче да направя и друго – да сложа сухото термобельо и над него якето, ако температурите са по-ниски. Ако денят се случи с тенденция към застудяване, допълнителното термобельо или поларено елече може да се ползва като допълнителен слой.
Избрал съм тези дрехи, защото са по-леки и компактни и защото по описания начин се налага по-рядко да променям слоевете. За същия температурен диапазон са приложими и класическите три слоя – термобельо, полар и тънко яке, но с полара най-често ще ви е топло при изкачванията (дори и кратки) и това ще налага или често са спирате за преобличане, или да се лишите от него. В този смисъл аз предпочитам да го заменя с колоездачна фланелка, с която може на моменти да ми е хладно (при по-дълго спиране или при бързо спускане), но като цяло ми е добре в целия температурен диапазон и по-рядко се налага да се преобличам.
При топло и горещо време – над 25°С
Това са най-лесните условия за каране откъм облекло. По принцип е достатъчна само колоездачната фланелка + тънко водонепромокаемо яке в раницата за чакания топъл дъжд, който има навика често да откликва на песента на Силвия Кацарова и да се излива в летните следобеди. Много хора предпочитат дори през лятото да карат с термобельо, защото то често е по-меко и приятно за носене и диша добре. Аз обаче предпочитам джърсито, защото карането ми често е по пътеки, обрасли с тръни и клони, които могат да скъсат скъпото термобельо, докато колоездачните фланелки устояват по-добре на подобни нападения, а и да се скъсат, струват доста по-малко. В повечето случаи съхнат и по-бързо.
При дълги и/или високопланински карания
Дотук съветите са приложими при стандартни карания с продължителност 5-6 часа в светлата част на деня и на височина до 1800 м (условно). Какво става обаче, ако излезете с байка още по тъмно и/или има опасност да приключите карането със замръкване. Какво правим, ако сме на височина над 1800 м (над горския пояс), където рязко влошаване на времето може да превърне условията буквално в зимни и то само за половин час? Правим следното: приготвяме си по-голяма раница и слагаме в нея най-добрите дрехи, които имаме. Задължително трябва да има термобельо, полар и тънко яке + шапка/кърпа за под каската, като първите две да са допълнителна екипировка спрямо посочената горе за различните температурни диапазони. Препоръчително е също така да имате крачоли или дълъг клин (за тях ще стане дума малко по-надолу). Може тези неща да ви изглеждат като излишен багаж, може изобщо да не ги извадите от раницата, но веднъж да ви потрябват, може да бъде от най-голяма важност. Всеки опитен планинар ще ви каже, че с природата шега не бива.
Ако често правите такива карания и не искате да носите много багаж, ще трябва да инвестирате в по-скъпи и качествени и повече на брой дрехи. По-разумно и гъвкаво е да имате 2 бр. термобельо с различна плътност и два полара с различна дебелина (по възможност единият да е елек), отколкото да имате по 2 бр. еднакви дрехи от всеки вид.
Обличане на други части от тялото
Не може да не ви е направило впечатление до момента, че говорехме само за горната част на тялото и най-вече за торса. Тя е най-силно зависима от промените в температурата и облеклото, затова ѝ отделих най-голямо внимание. За другите части на тялото обаче също има какво да се каже – за тях често има и специфична екипировка, а системата за обличане на пластове не винаги може да намери приложение.
Крака (до стъпалата)
Подходът тук е строго индивидуален и зависи дори от неща като стил на каране. Трудно ще видите спускач да кара през зимата по клин, прилепнал по краката му; нито пък ще срещнете често ХС колоездач, който да е нахлузил панталон, изглеждащ почти като пластмасов. Общото и в двата случая все пак е, че когато е студено, трябва да имате дълъг панталон или клин. Или и двете.
В рамките на обобщенията мога да кажа, че най-важно е да запазите топли бедрата и колената. Пищялите издържат значително повече на студ, някои хора карат дори през зимата по къси панталони, стига да са осигурили топлина за споменатите части на крака. И все пак най-добре е да предпазите целия крак, но в сравнение с горната част на тялото, тази нужда като че ли възниква при по-ниски температури. В месеците, когато вече нося термобельо и мъхести блузи, надолу все още карам с къси панталони, НО… под тях слагам дълъг клин или крачоли. Предимството на такъв подход е, от една страна, че имам джобове, в които съм свикнал да си държа разни неща, и от друга страна, че мога при нужда да променя облеклото, особено когато съм сложил само крачолите.
Крачолите (leg warmers) имат следните предимства – компактни и леки са и позволяват да ги слагате на краката само когато ви трябват, а през останалото време може да си стоят в раницата. Недостатък може да бъде евентуално това, че с времето ластикът, който ги придържа към бедрата, може да се разтегне и да започнат да се смъкват. При клиновете няма такава опасност, но няма и възможност толкова лесно да се отървете от тях, ако температурите се покачат. Колкото по-голяма част от тялото предпазва клинът (защото има такива, които са като панталон – само до кръста, а има и такива с презрамки, които пазят и част от торса, най-вече кръста), толкова по-сигурно е, че ще трябва да го носите през цялото каране. Въпреки това, материите, от които са изработени тези продукти, обикновено изолират добре от вятъра, но и дишат добре, така че са подходящи за доста широк температурен диапазон – аз например нямам проблеми да карам с клин или крачоли от -5° до +15°, в някои случаи дори до +20°.
Системата за обличане на слоеве е приложима и за краката, но повечето хора я ползват само при наистина големи студове. Например, при температури под нулата можете да обуете или термобельо-долнище, или клин, а над тях да сложите дълъг панталон. Друга ситуация, в която има нужда от водоустойчив панталон над клина, е при каране в дъжд (макар че има и водоустойчиви клинове).
Често над клина или крачолите хората слагат и наколенки за спусканията, които в тези случаи предпазват коляното не само от удари, но и от измръзване. Аз лично често използвам такъв подход, защото се вписва идеално в обичайния ми начин на каране.
За спускачите, както вече казах, обикновено е достатъчно да обуят дълъг панталон (брич) за спускане – те са от толкова здрава и почти пластмасова материя, че трудно пропускат и въздух, и вода, без да са третирани специално в тази насока. Не може да очаквате да топлят, но въздухът между тях и крака все пак помага при температури над нулата. Ако е много студено, винаги може да сложите отдолу клин или термобельо, макар че обикновено и наколенките са достатъчни.
Що се отнася до лятото, ако не сте редовен ХС колоездач, панталонът е едно от нещата, с които на първо време можете да направите компромис, т.е. да ползвате някакъв, който не е специално за колоездене. Купите ли си обаче веднъж специализиран продукт, бързо ще откриете колко по-удобен и издръжлив е. Както и при останалите дрехи, които споменахме до момента, при тези за краката преобладават изкуствените (синтетични) материи, които по-трудно се мокрят, по-бързо съхнат, по-здрави и по-леки са от памучните платове, поради което и по-комфортни в крайна сметка.
ХС колоездачите най-често карат само по клин, този клин има специална омекотяваща подложка за задните части, което значително повишава комфорта при по-дълъг престой върху седалката. Затова в общи линии повечето редовни колоездачи под една или друга форма ползват подобни омекотяващи парчета (разговорно се наричат „памперси“) – в някои случаи слагат клин с подложка под широк панталон, в други случаи самите панталони имат вътрешни „гащи“ с подложка; има също така и колоездачно бельо с пришито към него смекчаващо парче. Важно е да се отбележи, че клиновете/гащите с подложка трябва да се носят на голо.
Крака (от глезена надолу)
Ходилата са специфична част от тялото и са много по-податливи на измръзване, особено в областта на пръстите, отколкото, да речем, други части на краката. Тук има и големи разлики между хората – някои сякаш не усещат студа дори при отрицателни температури, докато на други пръстите им започват да се вкочанясват щом термометърът започне да клони към нулата. Затова различните хора имат нужда от различна екипировка за тази част от тялото, но нека видим какви са основните варианти.
Чорапите, ще ме извините за повторението, е най-добре да бъдат спортни/колоездачни. На първо място, защото са от подходящи за целта материи. На второ място, защото са и по-здрави. Често в областта на пръстите и петите те са съшити с панели от подсилени тъкани, така че да не се протриват лесно.
На горната снимка виждате три вида чорапи. Тези вляво са от вълна мерино, сравнително дебели са и са подходящи за каране при зимни условия и в по-студените пролетни и есенни дни. В средата чорапите са от синтетична материя, но сравнително плътна и много удобна – карам ги почти през целия сезон. Черните чорапи вдясно отново са от синтетична материя, но са сравнително тънки и лесно проветриви, т.е. подходящи са най-вече за топли дни. Вярвате, или не, черните са на няколко години – не се сещам за нито един чифт памучни чорапи, който да е издържал толкова време!
В случаи на много голям студ се е случвало да слагам и по два чифта чорапи – най-често и двата вълнени. Това обикновено е достатъчно, за да останат краката ми топли, но изисква по-големи обувки (обикновено туристически), защото в колоездачните си просто не мога да „вляза“ с толкова дебели крака.
За колоездачните обувки също може да се напише отделна статия, в която да говорим за многото им разновидности (шпайкове за крос-кънтри, all-mountain обувки, кецове за спускане, зимни обувки и т.н.). Няма да се спирам на всички тези подробности, но ще отбележа, че повечето от нас карат с някакви обувки, които обикновено могат без особен проблем да покрият трите активни сезона – пролет, лято и есен. Така че основният въпрос е какво правим през зимата? Единият вариант е за този сезон да си купите специални зимни обувки за колоездене:
Това е най-добър подход за хората, които карат редовно през зимния сезон. В зависимост от това по какъв начин карат, тези зимни обувки могат да са зимни шпайкове, зимни АМ обувки за автомати или зимни туристически обувки, които да се карат с платформи.
Допълнителен аксесоар, не само за зимата, но изобщо за лошо, студено и мокро време, са т.нар. гамаши – парчета от изолиращ, непромокаем плат, които се закопчават около обувката, обгръщайки я от всички страни чак до горе, и по този начин пречат на водата да проникне през нея до краката.
Глава
Във всички случаи най-важният защитен слой, който трябва да имате на главата си, е каската. 🙂 Не забравяйте, че през лятото тя пази и от слънцето
Оттам нататък, когато времето застудее, трябва да помислите за нещо под каската, което да пази топло на главата, тъй като през нея човек се охлажда доста. Това нещо може да е кърпа, когато температурите са над 5°С или специална синтетична шапка за под каската, когато е още по-студено. Въпросните шапки обикновено са ветроустойчиви и с тънка мъхеста материя от вътрешната страна, така че едновременно да топлят и да спират вятъра.
Много хора имат нужда от защита и на синусите, устата, врата. За тези цел се използват кърпи, шалове, маски тип качулка.
Има и специални дъждобрани за каска, които да ви пазят при каране в порой.
Ръце (от рамото до китката)
Както и при краката, тези части от тялото обикновено са в постоянно движение, дори и при спускането, така че по-трудно изстиват и се нуждаят от по-малко дрехи, включително и за да не изгубите свобода на движенията. Обличането на слоеве, разгледано подробно по-нагоре, обикновено включва и ръцете, така че тук само ще посоча едни допълнителни аксесоари – т.нар. ръкави (arm warmers). Подобно на аналозите им при краката, ръкавите се нахлузват на ръцете при нужда и могат да се свалят, когато температурите се покачат. Поради това те са чудесен избор в случаите, когато карането започва/завършва в студени часове, но основната част от него протича в по-топло време. В комбинация с елеци за тялото, ръкавите дават много голяма гъвкавост в дни с голям температурен диапазон – в един момент можете да сте само по колоездачна фланелка с къс ръкав, а в следващия може да сте с опаковани крайници и затоплено от поларен елек тяло. Изобщо, понякога може да ползвате ръкавите като единствен слой за ръцете (обикновено те са ветроустойчиви, а понякога и водоустойчиви/водонепромокаеми), като в същото време имате поне два слоя за тялото – подобно решение може да се окаже по-леко и компактно.
Ръце (от китката до пръстите)
Тук, логично, ще говорим за ръкавици. Сред различните модели колоездачни ръкавици има както много тънки, леки, от ефирни мрежести материи, така и доста солидни, плътни и дебели ръкавици. Ако имате 2-3 чифта с различна дебелина, те обикновено са достатъчни за най-активната част на сезона – от март до ноември. За конкретното каране избирате тези, които са ви най-комфортни при очаквания температурен диапазон. При дълги/многодневни карания или такива, при които се очаква голяма промяна в температурата, можете да сложите допълнителен чифт в раницата – по-тънки или по-дебели, в зависимост от очакваната промяна.
По-сериозните проблеми идват със зимата. Както и при ходилата, даже в още по-голяма степен, чувствителността на пръстите на ръцете към студа при различните хора варира в големи граници. При едни и същи зимни ръкавици за колоездене температури около нулата може да са съвсем комфортни за едни и трудно поносими за други. Познавам хора, които преминаха през многобройни и скъпи покупки, докато успеят да се сдобият с ръкавици, които да пазят пръстите им топли. Пожелавам ви да не сте от тях!
Като някакво много условно обобщение може да се каже, че нормалните зимни ръкавици за колоездене (на пазара вече има доста такива модели) позволяват каране при температури до около 0°С. Не забравяйте, че за да свършат работата си, ръкавиците не трябва да ви стягат, т.е. не трябва да са толкова плътно по пръстите, че да не остава място за никакъв въздух. В тази връзка може да се наложи дори да си купите по-голям номер от обикновено.
При още по-ниски температури може да се наложи да прибегнете до скиорски ръкавици или до някакви туристически ръкавици за по-сериозни условия. Сред последните има и модели, при които само палецът и показалецът са отделени, а останалите три пръста са заедно – това оставя повече въздух около тях. Виждал съм и хора, които слагат тънки поларени ръкавици като първи слой и над тях нахлузват колоездачни с по-голям номер. Изобщо, никакъв универсален съвет не е възможен по отношение пръстите на ръцете, тъй като оросяването им наистина е различно при всеки и ще трябва сами да откриете кое решение работи за вас през зимата.
източник: http://www.mtb-bg.com/
Много добра статия, браво!