След тежък месец без странстване из България и света дойде време за малко разходка в едно от красивите кътчета, изпълнено с много пещери, манастири и още нещо (малко луди хора).
Стартирахме в 05:45ч. със среща на централна гара София. Най-ранния влак за Карлуково беше в 6:02ч. с който след 3 часово пътуване достигнахме на метри от лудницата, където се намира гарата. От там има път който е около километър и половина и отвежда до Пещерния дом. Разстоянието е пренебрeжително за туристите, но и за начинаещи не е повече от кратка разходка в парка. За наше нещастие, мъглата още беше забулила скалите на които е „кацнал“ пещерния дом. Плана беше ясен и въпреки времето ние го следвахме. От него потеглихме към пещерата Проходна, която е най-известната в региона, заради внушителната и височина от 42 метра. Тя е най-големия пещерен тунел в България.
Там е сниман част от филма Време разделно, както и други чужди филми, изнасят се концерти, използвана е и за ритуална зала, при сключването на брак на двойка „пещерняци“. Другото забележително в тази пещера е феномена „Очите на Бог“.
Благодарение на един бежанец от Украйна, който няколко месеца по-рано ме беше развеждал из региона, имахме някаква яснота на къде да вървим. Ако човек не е запознат с региона определено не може да му се наслади, поради факта че доста голямa част от кътчетата не се виждат отдалеч и човек не може да предположи какво го чака зад ъгъла. Такава беше една от 4 те пещери които посетихме, но за жалост не им знам имената.
Такава беше и тази не много голяма пещера но с голям вход и изненадващ изход на ръба на една скала. Имаше няколко малки ниши и най-интересното беше какво открихме в една от тях.
Явно много кръжещи в района иманяри са си направили място за подслон, идеално беше за спане със спален чувал, постоянната температура и излираността от външните атмосферни влияния дава възможност без проблемно целогодишно да се използва от запалените.
След около час вървене и гадаене от къде трябва да прекосим един каньон, поради гъстата мъгла се озовахме в третата по ред пещера. Насладата там беше пълна от красивите Сталактити които се извисяваха от тавана.
С по един челник всички бяхме като професионални миньори, тръгнали да копаят за злато, но уви злато не намерихме.
… но въпреки че злато за нас нямаше, удоволствие от това че сме намерили една галерия, до която само запознати са стигали, а предполагам те не са много понеже имаше доста пълзене докато се стигне до там. Когато светехме с челниците и прожекторите на тавана блещукаха жълти отражения, но жалост това бяхме серни люспи.
На излизане тесните проходчета ни се сториха още по тесни. Но Това което бяхме видели вътре си заслужаваше дори и едночасово пълзене.
Наред беше пещера номер 4, която също ни изненада с формите си. Като цяло всяка от пещерите имаше с какво да ни завладее.
Спътниците ми не предполагаха, че може да съществуват точно там такива местенца. Всички сме ходили по известните пещери, къде очакваме малко или много да видим нещо красиво, най-малко заради рекламата от другите. Но както всички знаем дивите кътчета са много по пленителни, от тези на които не може да се разминеш.
Въображението на всеки може да се съживи когато види това и сам да си представи на какво му изглеждат формите. Въпреки всичко красотата е неописуема и си заслужава всеки да го зърне. Интересно беше и какво открихме в една от пещерите,
това беше малкия ни приятел прилепа. Беше подложен на обстойно фотосесия, как не се събуди от толкова светкавици и аз незнам.
Бяхме приключили разходката по пещерите, като си оставихме една за другия път. Интересно беше прекосяването на един каньон, имаше няколко неуспешни опита но за щастие някой, някога е направил мостче и една интересна стълбичка.
Качването по нея беше забавно, но после се оказа че няма как да продължим нататък, понеже в нашата мила родина има много хора които мислят само за себе си и искат да живеят на гърба на другите, та именно тези индивиди бяхa откраднали една метална стълба която преди няколко месеца ни отвеждаше където трябва. Е както и да е на друга тема сме да не се отплесваме върнахме се по същият път. За щастие мъглата вече си беше заминала и нямаше помен от нея, такa се откри гледка към пещера номер 4.
Когато няма природни перипети това място открива невероятни панорамни гледки във почти всички посоки. такава беше и към Пещерния дом и и възвишения над него.
Разходката ни продължи с разходка до горната част на пещерата Проходна. За наша изненада там имаше доста хора, фенове на екстремните спортове.
Някои просто си висяха и се наслаждаваха на гледката, а други не издържаха и скачаха с бънджи, добро забавление, но не и за хора със слаби сърца.
За тези които не са фенове, дори гледката е достатъчна. Е с екстремностите до тук, нека се върнем към нещо което е доста по важно, например историята. В региона на Карлуково има 12 скални манастира. За жалост много малка част от тях с момента са достъпни. Един от тях е манастира св. Марина.
На посочения адрес може да се научи много за него. Накратко датира от края на XIII и началото на XIV век. В момента текът реставрационни действия, които са жалост са трудни заради релефа на мястото.
От манастира се открива гледка към вече станалата знакова лудница. В интерес на истината на всеки погледнал лудницата би му се приискало да поживее там, мястото е уникално, комплекса на лудницата изглежда много чист и подреден. И все пак по-добре да не попада човек там.
Е като „големи“ туристи това ни бе малък преход и се взе решение да обиколим за гъби. Резултата беше на лица.
Имаше доста гъбки, които бяхме до едно стадо крави. Интересният индивид, който срещнахме там през цялото време ни убеждаваше, че гъбите са отровни.
Е това че добронамерения кравар ни каза да не ядем от тези гъби, ние не го послушахме и все пак ще съм успял да напиша това, значи не е бил прав и все пак беше човек с който беше интересно да се поговори.
Така приключи или може би започна нашия ден, но другата част мисля че не е за пред хора. И все пак региона на Карлуково е уникален. Препоръчвам всеки да го посети и няма да съжалява.
P.S. Пещерния дом в момента е в ремонт, казаха че до няколко седмица ще е готов и ще има и ресторант, но препоръчвам все пак обадете се преди това да поразпитате, понеже преди седмица определено беше Survivor.
източник: vy-studio.blogspot.com
