Екопътека до Водопад „Скока“ – с.Веселиново

Дължината на разположената в Стара Планина екопътека е 8 км. По добре обозначения маршрут се стига до водопад Големия скок.

Туристите имат възможност да видят също така водопад Малкия скок, пещера Сарая, както и местността Софрата. Изградени са места за отдих с беседки и дървени маси.

Пътеката води началото си след изхода на село Веселиново в посока на град Карнобат.

Водопад Големия скок или Скока

Водопад Големия скок пресъхва през летните месеци на годината.

Висок е около 50 метра и до него се слиза по стръмна пътека. Има дървени парапети, които не са в много добро състояние, а на места дори липсват.

Имайте предвид, че ако искате да видите водопада, а не сухото му корито, трябва да е след дъжд и съответно е хлъзгаво. Така че внимавайте и дръжте децата под ръка.

Хубавото е, че слизането е много кратко – за около 5 минути си долу. Мястото е закътано и спокойно може да гледаш как водата пада отгоре.

Като се върнете на трошливия път и продължите малко напред, някъде около широкото място за паркиране, потърсете една пътечка вляво – излиза точно над водопада. Височко си е, та чак те дострашава да надникнеш.

Водопадът отгоре

Водопад Малкият скок

От тук може да продължите за Малкия скок – разстоянието е около 1,5 км. По пътя ще видите табела за пещера вдясно. Пещерата се казва Сарая и е много близо до пътя. Последните метри до нея са леко стръмни, но нищо кой знае колко трудно.

Преди обаче да влезете вътре, обърнете внимание колко е живописна реката тук. То едни завойчета и завойченца, едни малки водопади, а и такава хубава зелена пролет се беше пукнала, че с толкова красота наоколо, направо си е грехота да не направиш едни бързи петдесетина снимки.

Пещерата Сарая

Пещерата Сарая е къса,  може би 15 – 20 метра, стълбата на входа е малко съмнителна, но върши работа. Има някое и друго образувание вътре, а също и прилепи.

Софрата

Като продължите по черния път, има още едно любопитно място за разглеждане – Софрата. Предполага се, че това е тракийско скално светилище използвано за обреди и жертвоприношения, като едновременно с това е служело и за астрономическа обсерватория.

Според легендата преди три столетия Вълчан войвода и неговата чета почивали и се хранели на единствената голяма скална тераса във Веселиновския проход, станала известна и като „Софрата на Вълчан войвода”.

Тук той причаквал и нападал минаващата по пътя в ниското, добре охранявана хазна със заплати за служители на Османската империя. А някъде в околността криел ограбеното злато.

Източник: marshrutibg.com