Много от маршрутите в българските планини са маркирани с цел да се подпомогне ориентирането на туристите и обезопаси тяхното движение при лоши атмосферни условия.
ОБЩИ ПОЛОЖЕНИЯ
- Маркират се пътеките водещи до туристически хижи и заслони, върхове, чешми, извори, езера, водопади, пещери, природни феномени, исторически паметници и други забележителни места
- Най-често с маркировка са свързани населените места с хижите и хижите помежду им
- При правилно поставяне на маркировъчните знаци не е нужна специална подготовка за придвижването до съответния обект
- Маркировъчните знаци трябва да са поставени така, че да се виждат еднакво добре и от двете посоки на движение:
- Обикновено с туристическата маркировка се маркират най-късите и удобни пътища, преминаващи през безопасни, хубави или забележителни места
- ОСНОВНО ПРАВИЛО: При загубване на маркировката по непознат маршрут е нужно да се върнем обратно до последния забелязан маркировъчен знак и оттам да продължим търсенето си
ЛЯТНА МАРКИРОВКА
- За маркиране на летни маршрути се използва основно лентова маркировка, представляваща три водоравни ивици, допрени една до друга, от които средната представлява основният ориентиращ цвят, а страничните ивици служат за привличане на вниманието. Използват се четири ориентиращи цвята: червен, зелен, син и жълт, а за привличащ цвят се използва белият. Все още се срещат и стари маркировъчни знаци, при които за привличащ цвят е използван жълтият:
- Професионално поставената лентова маркировка се познава по това, че е направена с помощта на шаблон, върху неподвижни предмети (дървета, стени на сгради, скали, неподвижни камъни и др.), със следните размери:
- Напоследък все по-често се използват готови трицветни метални табелки, които се заковават върху дървета
- Червеният цвят, като най-силно привличащ вниманието, се използва за маркиране предимно на билни маршрути, а останалите цветове – за маркиране на второстепенни маршрути. С червена маркировка са маркирани изцяло и трите международни маршрута, минаващи през България – Е-3, Е-4 и Е-8. За допълнително маркиране на последните са използвани и малки квадратни жълти табелки с надпис „Е-3“, „Е-4“ или „Е-8“ и стрелка сочеща посоката на маршрута:
- Не е туристическа лентова маркировка „черна ивица между две бели“, въпреки че има същият вид и размери като туристическата:
- Друг основен маркировъчен знак е стрелката. Най-често тя е във вид на табелка, като с нея освен посоката на движение се указва и мястото, докъдето маркировката води. Има две основни разновидности табелки, според времето когато са поставяни: жълти с черни букви (по-старите) и бели с черни букви (по-новите):
- Понякога стрелката е нанесена чрез шаблон, с боя, със следните размери:
- Пред хижите, в изходните пунктове, както и на важни кръстовища се поставят указателни табла, които нагледно, със схематични изображения, осведомяват за по-важните туристически обекти, разстоянието между тях и цвета на използваната маркировка:
- Маркирането на кръстопът с лентова маркировка се извършва по следните два начина
- Маркиране на кръстопът в една посока:
- Маркиране на кръстопът в две посоки:
- По билните части на планините съществуват и т.нар. пирамидки – купчинки от камъни, поставяни от туристи или овчари за ориентиране при лоши атмосферни условия през лятото или при избор на маршрут в технически сложен участък. На някои места по един маршрут има няколко варианта, маркирани по този начин и правилният избор е затруднен
- През лятото, при лоши атмосферни условия, движението по зимната маркировка е много препоръчително, въпреки че е в повечето случаи е свързано с преодоляването на по-голяма денивелация
- На някои от по-новите туристически карти са нанесени цветовете на маркираните маршрути. Поради многото допуснати грешки (в цветовете, в точното трасе на маршрутите; налице са немаркирани маршрути, нанесени на картите като маркирани, както и обратното и др.) се препоръчва информацията да се използва с повишено внимание
ЗИМНА МАРКИРОВКА
- Зимната маркировка се състои основно от метални колове (тръби от 1,5 до 2 цола; 1 цол = 2,54 см), здраво забити в земята (най-малко на 60 см) и бетонирани. Коловете са боядисани с блажна боя в контрастни на снега редуващи се черни и жълти ивици, широки 20 см:
- Има и изключения, като зимната маркировка от хижа „Мусала“ до връх Мусала, където са използвани металните релси, служили за стълбове на изоставената телефонна линия до върха:
Връх Мусала с изоставената телефонна линия до върха
- Металните колове се използват за маркиране на маршрути в откритите части на планините, както и при излизане на маршрут от гора на големи открити местности (поляни, сечища)
- Зимната маркировка е поставена по маршрути с липсваща или понижена лавинна опасност – за повече подробности виж в изключително ценния Планински зимен пътеводител на Аспарух Марковски
- На Витоша някои от зимните маршрути са маркирани с маркировъчни колове с поставени в горния им край триъгълни табелки с число, показващо поредния номер на кола по съответния маршрут
- По някои от маркираните с метални колове маршрути в българските планини са поставени т. нар. азимутни табелки. Всяка една табелка показва на какво разстояние е предходният и следващият кол, както и каква е посоката към него. На някои от по-новите табелки са посочени и поредният номер на кола и на съседните му колове:
Азимутна табелка по маршрута: хижа „Мальовица“– заслон „Страшното езеро“
- Схемата, изобразяваща всички поставени по даден маршрут азимутни табелки се нарича азимутна схема:
Азимутна схема в последния участък по маршрута: хижа „Ловна“ –хижа „Рилски езера“ (през местността Зла бара)
- Съществуващата зимна маркировка е нанесена на азимутни карти, които обаче не са масово разпространени
- В определени участъци зимната маркировка е в доста лошо състояние, коловете на много места са изпочупени или отрязани от „предприемчиви“ стопани
- Използват се и следните предупредителните табели за лавини илавиноопасни долини:
източник: http://www.planinite.info/
